ПРЕСТЪПНО СЪЗАКЛЯТИЕ, В КОЕТО ПОТЪНА ПАРК СТРАНДЖА 

 Едно независимо разследване
I част

Документи може са се свалят оттук

През 2007 г. най-значимата защитена българска територия на парк Странджа, обявена за национален парк от 1995 г. става обект на престъпни подходи за разкъсване и обезличаване на нейните граници и цялост. С други думи прави се опит парк Странджа да се превърне в територия, свободна за строителство и изсичане, а прилежащата й крайбрежна ивица да се покрие с безкрайна поредица от бетонни комплекси.
Престъпното намерение е облечено в политическа власт на управляващите тогава в лицето на Тройната коалиция. Най-ужасяващо е когато политически елит се стреми да вкара в привидно законна рамка престъпен замисъл. През 2007 г. в дело 6794/29.06.2007 г., в името на народа българският независим съд обявява акта за Национален парк Странджа от 1995 г. за нищожен. Причината да се стигне до това дело е че са издадени актове за собственост на земя в особено големи размери, в документите на които не фигурират нито границите на парка, нито това, че са в защитена територия. Така паркът се превръща в пречка, която трябва не просто да се заобиколи, а напълно да се премахне. Колкото и абсурдно да звучи, някой решава защитената територия да се превърне в строителна площадка.

Златна перла

Още през 1997 г. в територията на парк Странджа се раздава земя чрез земеразделяне, реституция и други процеси, без да се отчита, че тази земя е в границите на защитена територия.
В началото на 2006 г. служители на парк Странджа, с ужас забелязват работещи багери и тежка техника южно от Царево, в местността „Дълбоки дол“. Теренът е на първа линия до брега в близост до с. Варвара. Опитите строителната площадка на фирма „Краш 2000“ да бъде спряна са неуспешни, а администрацията на община Царево в лицето на кмета Петко Арнаудов – от БСП остава безмълвна, сякаш нищо не се случва. Някои изследователи на тези процеси твърдят, че това криминално престъпление е в основата на съдебното дело през 2007 г. за отменяне статута на парка. Докато се подготвят документите и жалбите, грубият строеж е започнал, а теренът от около 10 дка е напълно унищожен.
Това е първият бетонен скандал в Странджа. Комплексът, наречен „Златна перла“ се превръща в един от най-големите символи на престъпен и ненаказан произвол с административна и политическа протекция. Повече от 7 години се водят съдебни дела и в крайна сметка е завършил без осъдителни присъди, независимо от установяването на престъпни схеми, фалшиви документи и доказана симбиоза между властимащи и мафията. Заплашвани са журналисти, унищожавана е местна преса, още след излизане от печатницата. Всичко това със своята безпрецедентност поражда буря от нестихваща обществена реакция. Натискът, включително и извън страната, принуждава Парламентът да приеме текст в закона, който не позволява границите на защитени територии да бъдат обжалвани в съда. Това би ограничило възможностите на инвестиционните апетити чрез съдебни хватки законно да строят там, където си поискат. Но въпреки това линията на интереси е прокарана.

Руската мафия

Точно по това време, през 2007 г. започва безметежно да се строи и колосалният с размерите си бетонен комплекс край Царево „Коста дел Кроко“ с разгъната застроена площ повече от 60 хил. кв.м., с политическа протекция над босове на руската мафиотска групировка „ОПС Уралмаш“. Фирми, перачници на руски капитали са с безкраен апетит за територия за застрояване. В този исторически период както тройната коалиция, така и президентът Първанов са напълно отворени в прокарването на каквито и да е интереси на Руската федерация, които овладяват голяма част от крайбрежието ни. Броят на пребиваващите в страната ни руски граждани непрекъснато нараства. Милиарди са руските инвестиции, изливащи се в бетон из нашите курорти…

Странен факт е, че веднага след съдебното дело през 2007 г. за отмяна на статута на парк Странджа, на едно от първите места в които се публикува това решение е в руската онлайн енциклопедия.

Перестройка

Премиерът на Тройната коалиция Сергей Станишев обявява като лична кауза защитата на българското крайбрежие. Зад тези думи обаче се случва нещо друго… На ход са експертите, които търсят начин за законно овладяване и презастрояване на крайбрежието и парк Странджа. Появява се схемата за раздаване на земя на малоимотни в рамките на населените места, обикновено на първа линия на морския бряг, върху които почти незабавно започва да се строи. Уличени са няколко висши магистрати, че са получили земя на морския бряг, вследствие на тези машинации. Дори Висшият съдебен съвет получава земя от кмета на община Царево на символична цена.
През 2008 г. се изработва общ устройствен план (ОУП) на община Царево от фирма А.С.А ЕООД на арх. Калин Тихолов. Този план се приема още преди да са изтекли сроковете за обжалване. Защо се бърза? – според чл. 127 от ЗУТ общият устройствен план най-общо казано не може да се атакува в съда. Това е заложено в нашето законодателство още през 2001 г. Самият план и свързаната с него документация е недостъпна за обществеността.
Това дава старт не само на граждански протести, подкрепени от екологични организации, но и на поредица от съдебни дела, продължаващи с години.

По това време страната се управлява от тройната коалиция, а кмет на Царево все още е Петко Арнаудов, избран от листата на БСП.
Зам. Министър на МОСВ е Чавдар Георгиев, неизменна част от елита на БСП, съветник на президента Георги Първанов. Чавдар Георгиев е известен със страстта си по голфа, също както Петко Арнаудов и арх. Калин Тихолов. Обвързани са с организации, свързани с развитието на голфа в България. Разбира се, не е случайно че в общоустройствения план на Царево арх. Тихолов е предвидил създаването на голямо голф игрище. Впрочем голяма част от плана почти изцяло е развит върху защитените територии на парк Странджа. Това поражда големия конфликт между задкулисие, което иска да инвестира върху земя и природа, попадаща в Натура 2000 и българското общество, Европейското законодателство, организации с екологични каузи, както и закона за парк Странджа. Без екооценка този план е немислим да влезе в употреба. На практика тя е напълно бутафорна и изцяло в услуга на замисъла за презастрояване. Някои от експертите, участвали в процеса на изготвянето й се оттеглят, поради несъгласия, но подписите им са оставени.
Не е случайно, че през 2009 г., екооценката демонстративно е оттеглена от новия министър на околната среда и водите в правителството на ГЕРБ Нона Караджова. Причината е -избягването на санкции от Европейския съюз.
Съдебната сага продължава и делата, освен с прилагането на ОУП на Царево, се обвързват вече и с липсваща оценка за въздействие върху околната среда.

Орешарски

Нестабилността при прехода между две правителства (ГЕРБ – кабинета Орешарски) отваря прозорец през 2013 – 2014 г. да се реализират плановете, свързани със застрояването на Южното ни Черноморие, започнали от зам. министър Чавдар Георгиев и арх. Тихолов. Проектокабинета Орешарски без колебание създава ново министерство на инвестиционното развитие, което е предназначено за самият арх. Тихолов, а Георгиев отново получава зам. Министерския си пост в МОСВ. Това е блестяща дефиниция какви са намеренията им, свързани с парк Странджа. Протестите са толкова големи, че архитектът се оттегля. На негово място е инсталиран близък негов колега.

В този момент двете министерства – на околната среда и водите и на регионалното развитие започват да действат в синхрон. Измислена е бърза врътка точените с години съдебни дела да приключат. За целта община Царево иска становище от независим експерт, свързано с общия устройствен план и необходимостта от екооценка за него. В същото време зам. министъра разпалено твърди, че оттеглената от съда оценка от министър Караджова (правителството на Герб) не означава, че такава не съществува. Всъщност няма акт, който да обяви за нищожен съществуването на този документ. От друга страна организации като „За да остане природа в България“ са твърдо с убеждението, че веднъж оттеглен документа от съда, той престава да съществува. Хаосът е пълен и в него се търсят решения. Именно затова решават да се появи експертно становище, което да е в основата на поглед върху казуса, който прескача въобще необходимостта на екооценка, свързана с общия устройствен план.

Борис Милчев

Годината е 2013. Борис Милчев е началник отдел „Правен“ в МРРБ. Въпреки това той е човек за поръчки, определящ професионалната си услуга и като независим експерт.

Избран е община Царево да се обърне към него като независим експерт за становище, свързано с дългогодишната съдебна сага около общия устройствен план (ОУП) на общината.

Независимото становище на Милчев, за което той получава хонорар, всъщност се използва като аргумент от министерството на околната среда и водите, по-конкретно от зам. Министъра на МОСВ, завърналия се от времето на Тройната коалиция Чавдар Георгиев. Търсен е аргумент, с който всеки един обект да намери своето място в територията на парка чрез индивидуална екооценка. Впрочем това е отваряне на невероятна възможност за упражняване на корупция в особено големи размери. Експертът който е необходим за решаване на този въпрос трябва да е специалист в областта на ЗУТ – закон обременен от безкрайни лобистки поправки, превръщащи го в книга, която малцина могат да разчетат, един от малкото е именно Милчев. Неговата професионална компетентност стои в основата на множество поправки в същия този закон.

Въз основа на Милчевата експертиза в парк Странджа започва да се строи.

Оттук нататък името на Милчев ще бъде скрито от обществеността и трудно проследимо. Използването на становище на Милчев по този казус е с цел отдалечаване от законодателството, свързано с екология, защитени територии, Натура 2000 и т.н. Неговата задача е как законно да създаде условието по което да се излива бетон в същите тези защитени територии.

Изминаха доста години от първите протести и съдебни дела, с които младата ни демокрация се опита да се противопостави на опитите за грабеж на територии от парк Странджа. Изписано е много. След всяко съдебно дело или протест скандалът е генерирал енергия и емоция, но всеки път сме живеели във фрагментарна истина, която е отразявала или се е въртяла около загубено или спечелено дело, взаимни обвинения и нечии представи за това какво точно се случва в момента. През всичките тези години, може би само в публикацията на Калина Горанова – capital.bg (Мръсната коалиция срещу Странджа) и в изводите, които прави онлайн изданието Биволъ има добър опит за очертаване границите на целия проблем. Нашата цел в това независимо разследване е да дефинираме съвсем ясно какви са проследимите нишки, които свързват зам. Министър, архитект, юридически експерт в ЗУТ, съдия. Което ще постави въпроси в дълбочина за играчите, породили този правен и административен хаос.

Макар че личностите, криещи се зад тези професионални етикети през годините да са били в обектива на множество журналистически разследвания, свързани със скандали и съдебни дела, то изследването на взаимодействието между тях би изпълнило с отвращение и ужас всеки български гражданин.

Следва продължение…

СТРАНДЖА – сухият хляб, превърнал се в баница
II част

Южното крайбрежие на България е защитена територия по Натура 2000 и е голяма част от парк Странджа.
Стотици са собствениците на земя, унаследили парченца от тази територия „сух хляб“, който не храни. А апетитите към крайбрежието и тази безкрайно красива част от Европа винаги са били големи. Да продадеш земята си на която не можеш да строиш е единственият шанс да осребриш собствеността си. Така са убеждавани голяма част от наследниците да продадат земята си на безценица и тя е преминавала от едни ръце в други, в повечето случаи с цел окрупняване с намерение „сухият хляб“ да се превърне в „баница“. Така се появява и призрачният град „Коста дел Кроко“ до Царево, с над 60 хил. кв. м. застроена площ. Бетон, излят в непосредствена близост до плажната ивица, финансиран от една от най-силните руски групировки.

На 13.08.2008 г. Министърът на МРРБ Асен Гагаузов одобрява със заповед изменението на общия устройствен план (ОУП) на община Царево, с което се разрешава „бетонирането“ на Странджанското ни Черноморие. Автор на плана е небезизвестният арх. Калин Тихолов – д-р на архитектурните науки.
Това поражда продължаващи с години съдебни дела.

В публикация на „Капитал“ от януари 2013 четем:
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отказва да разгледа жалбата на „Асоциация на парковете в България“ срещу Общия устройствен план (ОУП) на Царево.
Така на практика планираното застрояване на хиляди декари от природен парк в Странджа вече е възможно. Решението в последствие е обжалвано пред петчленен състав на съда.
Основният аргумент на магистратите, председателствани от съдия Галина Солакова, да откаже да разгледа жалбата на екозащитниците е, че чл. 127 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) забранява да се атакуват пред съда Общите устройствени планове. Тази разпоредба обаче противоречи на принципите на т. нар. Орхуска конвенция, по която България е страна още от 2004 г. “. Според конвенцията всеки може да бъде страна в дело, когато става дума за защитена територия. От друга страна ръководството на парк Странджа е член на „Асоциация на парковете в България“.

Още през 2008 г. промяната на Общия устройствен план е избраният подход, с който да бъдат блокирани всички възможности организации, защитаващи обществения интерес да могат да противопоставят своя експертен капацитет в съда. И тук за съдия Солакова и тричленния състав от магистрати няма никакво значение дали страната ще понесе санкции от Европейския съюз и в какъв размер, защото те не носят персонална отговорност. Факт е обаче, че съдия Солакова изнася лекции дълги години, съвместно с юриста Борис Милчев – специалист по ЗУТ. Една от темите на тяхна лекция например е „ГРАДОУСТРОЙСТВО, НОВО СТРОИТЕЛСТВО И СДЕЛКИ СЪС ЗЕМЯ“. Защо обаче е важно да обърнем внимание на тяхната професионална близост. Именно защото те играят ключова роля в казуса, свързан със застрояването на Българското крайбрежие и на парк Странджа. Учудващо ли е, че на последващата инстанция при обжалването на това дело вече пред 5-членен състав, внезапно се появява независимо експертно становище, свързано с казуса от Борис Милчев, който по това време работи в министерството на строителството като Началник отдел „Правен“. С други думи симбиозата между двете лица съдия и експерт работят в една посока – узаконяване на бетонирането на парк Странджа по плана на арх. Тихолов, въпреки общественото недоволство и въпреки че това е прозрачна схема за всички неправителствени организации, загрижени за природата на България.

Съдия Галина Солакова е във ВАС от 2002 г., била е зам. председател на ВАС. През 2011 г. Освобождава зам. председателското място. Тя е и причина замесеният в корупционни скандали Веселин Пенгезов да се върне начело на Апелативния съд. Незаобиколима биографична подробност е, че съпругът на съдия Солакова – Румен Солаков е пряко свързан с комунистическия режим. Висшите партийни постове и връзки с държавна сигурност са в основата на житейският им път и кариера.

Не е случайно, че споменатия по-горе Веселин Пенгезов е замесен и съден за злоупотреби с европейски средства и заради неговата личност през 2014 г. в България пристигат Експерти от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Присъдата му не става ефективна само заради изтекла давност. Обвинения по делото получава и шефът на политическия кабинет на премиера Орешарски – Мария Дивизиева.

Биографията на арх. Калин Тихолов като професионалист е блестяща. Той е уважаван преподавател в УАСГ и доктор на архитектурните науки, предложен за министър на инвестиционното развитие в проектокабинета на правителството на Пламен Орешарски през 2013 г., но след обществена съпротива срещу кандидатурата му, той се оттегля с отворено писмо, в което изразява своето разочарование.
Драматичната истина обаче е, че този архитект е участвал в проекти, превърнали на практика Черноморието ни в бетонно гето.
Личността на архитекта се свързва както със сградата на Мултигруп в Бургас, така и с десетки строителни инвестиционни, реализирани или в проект намерения по Българското Черноморие.
Той прави градоустройствените планове на Царево и Несебър. И в двата случая упражняването на неговия професионализъм води до бурна обществена реакция, скандали и съдебни дела. Подробният устройствен план на Несебър дава възможност да бъдат унищожени голяма част от дюните. Този безскрупулен подход за унищожение на природата ще остане в историята като Дюнигейт.
Арх. Тихолов е тясно свързан с почетния председател на ДПС като управител на няколко дъщерни компании на контролираната от Доган ТЕЦ Варна.
Калин Тихолов е и архитект на сградния фонд на Ахмед Доган на плажа в Росенец.
До последно той защитава законността на тези сгради в съда, а финалният щрих е поставен не от кой да е, а от самата съдия Галина Солакова. Същата отменя решението на административния съд в Бургас за събаряне оранжерията в Росенец на Доган.
С Борис Милчев пък Тихолов има съвместни дялови участия в компании като ЛОЗЕН ДИВЕЛОПМЪНТ ЕООД например…

Борбата

Не случайно съпротивата на всички екоорганизации в спасяването на парк Странджа е отчаяна и непримирима. Те знаят какво следва ако загубят битката. Никой няма да може да спре частните инвеститори да реализират проектите си на морския бряг. Всичко ще е въпрос на пари и време.

На втора инстанция в делото за Странджа в края на 2013 г., пред 5-членен състав на ВАС, независимият експерт, работещ в министерство на регионалното развитие и близък на съдия Солакова Борис Милчев се включва с целия си експертен капацитет в областта на ЗУТ. На практика „бермудският триъгълник“ поглъща гражданската енергия.

Когато се появява становището на Милчев, ключово за съдебното дело за природен парк Странджа, Тома Белев от „За да остане природа в България“ (личност, обединяваща всички екологични организации и движения в страната) избухва в гневна реакция срещу личността и становището на Милчев. Тома Белев е и председател на „Асоциацията на парковете в България“, водещи непрестанни съдебни дела против застрояването в парк Странджа и общоустройствения план на арх. Тихолов. С днешна дата, колкото и абсурдно да е, Тома Белев и Борис Милчев седяха дълго време един до друг като общински съветници от една и съща политическа група.
В последните години (2020-2023 г.) консултантът Милчев има желание очевидно да се забрави за неговото минало. Участията му в десетки предавания, свързани с незаконно строителство, включването му в каузи за спасяване на междублокови пространства, в защита на паркове и градинки в столицата му прокарва път и той става общински съветник от Демократична България в Софийска община.
Милчев е и дългогодишен юридически съветник към камарата на архитектите в България. Той пише своите становища, а от 2022 г. се отказва дори от хонорари за тази си дейност, за да запази своето влияние и присъствие в организацията, защото много членове поставят въпроса че в по-голямата си част само Милчев упражнява своята компетентност в областта на ЗУТ и това винаги е подплатено с добър хонорар. За Милчев очевидно хонорарът е без значение. За него е важно той да е част от обществени организации, в чиято сянка да функционира и чрез които да легитимира своята значимост, дори когато не е в изпълнителната власт.
Миналото му обаче се помни. При опит да бъде спуснат като временен кмет на район Красно село, съпротивата се оказва непреодолима. На въпросите отправени на заседание на СОС, свързани с притежанието на повече от 40 имота, Милчев мълчи и се опитва да трансформира атаката срещу него в атака към политическата група, от която е част. По същото време излязоха независимите разследвания, свързани с хотелите на метри от дюните в Приморско, в които фирма на Милчев притежава дялови участия. Същите, за да се построят нямат оценка за въздействие на околната среда. Просто тяхното въздействие върху защитената територия е нулева. Нито отходните води, нито човекопотокът, преминаващ директно през дюните, нито построеният паркинг в самите дюни са оказали и оказват някаква следа върху природата. Междувпрочемхотелите в непосредствена близост додюните с имената „Дюни 1“, „Дюни 2“ и„Екзотик“ са построени по схема зараздаване земя на малоимотни, крайнонуждаещи се.

Как човек като Тома Белев е комуникирал с Милчев? Може би това е един от най-големите компромиси в живота му…

Междувременно в защитената територия на парк Странджа се строи и горите се изсичат.

Борбата продължава… - П. Янчева (източник: http://borismilchev.eu)

Чужденци в БГ

 

 

Гледах днес едно предаване по телевизията за село в България, близо го гр. Попово за англичани и ирландци как се заселили в селото. Станали повече от българите там. Та много се учудих на журналистите, които с възхита ги гледаха как били започнали от нулата в друга държава и на такова затънтено място. Питам се аз: от нула ли започва някой, който си продава имота в Англия (на всички ни е ясно какви са цените на имотите там)... и идва тук на село, купува си къща, ремонтира я, слага слънчеви панели, взима си прасета, кокошки, слага си инсталация за поливане и какви ли не други екстри, намерил си е работа като преподавател и т.н. Голяма възхита в родните журналисти за нещо, което е направил някой, който явно има средствата да живее, където си поиска, а той е поискал на място с доста по-нисък стандарт на живот от обичайното за него. Яде био храна, която сам произвежда и живее на екологично чисто място. Колко българи има по селата, които са останали и наистина живеят на нулата, не говоря за тези, които са си скътали пари, за да ги хвърлят с лекота някой ден от прозореца на първия измамник, а за тези, които наистина преживяват скромно, на които децата им не са в чужбина, за да им помагат оттам. Те не могат да си сложат слънчеви панели, не могат дори да ремонтират стаичката, в която живеят, но никой не им се възхищава, защото явно не са започнали от нулата...